От близо месец в България най-важното изглежда е борбата за лидер в партията столетница. От сутрин до вечер всички медии услужливо се опитват да замажат скандалите в държавата и обедняването на народа ни с една естествена надпревара за председател на НС на БСП. Няма как да приема,че се водят войни между засега сигурните конкуренти - Сергей Станишев и Георги Първанов. Тези "войни" са само в нечий глави,който нещо чули,нещо видели и го раздухват като хелиев балон. Друг е въпроса,че сегашния лидер на партията се хваща на уловките на журналистите и започва да се изпуска като каже някое изречение, която според мен трябва да остане за конгреса през месец май. Не е правилно да ходиш пред журналистите да и казваш,че трябва да се каже едно или друго и да се дава повод за драсканици. Лека полека се влиза в едно поведение недостойно за БСП, което се повтаря от други партийни дейци като ехо в пещерата. Заради такива опити за разпри страдат такива обикновени членове като мен,които виждат,че изхода от кризата в България е КПП "Калотина".
Колкото и да е трудно да се разбере "война" за лидер ще има и това е нормално. Няма как една партия да върви напред без конкуренция в нея. Не селска свада, а конкуренция и нека, тези които много говорят да кажат какво постигнахме след искането на доверие от 47 Конгрес след срива от юли 2009 г.? Нищо и половина. Тогава бях делегат на партийния форум и си спомням,че кандидати за председател на БСП бяха Татяна Дончева, Янаки Стоилов,Младен Червеняков и Сергей Станишев. Трябваше всеки кандидат да събере по 50 подписа от делегатите,за да може да се кандидатира и в рамките на няколко минути да представи своето верую и визия за бъдещето на БСП. Още тогава се замислих, че БСП е стигнала до дъното си,защото след една стогодишна история и успешен управленски мандат се стигна до там за няколко минути да можеш да изложиш идеите си,за да може партията да излезе от краха си без да се поеме отговорност за смачкващите резултати.
Така,че лично аз няма как да се хвана на уловката,че говоренето, на който и да е кандидат за председател е разделителна линия.Да си кажа честно бях щастлив,когато на моя рожден ден на 23 февруари 2012 г. Първанов започна да връща бумеранга към управляващите.Тогава им беше ударен обоснован шамар и беше говорене, което чакам още от 2002 г. Не искам да бъда грешно разбран. Винаги съм харесвал лидерите на БСП през годините на моя съзнателен живот,защото всеки оставил по нещо положително. Но имаше неща, които доведоха до тежки сътресения. Дано се стигне до консенсус и започне възхода,защото изборите чукат на вратата и дишат в нечий вратове.
Няма как да не се засегне и говоренето на хора от обкръжението на Сергей Станишев. Дано не са притеснени, че ако той не е председател,те няма да са в ръководството. Убеден съм,че няма да се случи,защото Георги Първанов е доказал,че работи с грамотни и можещи хора в името на успеха. Обаче няма как да се забрави каква беше съдбата на емблеми в партията. Как след парламентарните избори през 2009 г. останаха в небитието. Сега с удоволствие гледам парламентарния контрол и най-вече изказванията на Мая Манолова, Корнелия Нинова и още няколко имена. Не обичам да гадая, но какво би се случило в парламента да бъдат още Татяна Дончева и Иво Атанасов?
Ето върху това трябва да се замислят голяма част от партийните членове и да не се хващат като цаци на едно или две изречения. Иначе ще поживеем и ще видим до къде ще стигнем и нека конкурентите като правят обиколки сред членовете на БСП да си вземат поуки. Ние имаме какво да им кажем
